Част 1: Пътят към Лесбос
През 2003 решихме да прекараме отпуската си в Гърция. За лятна почивка в Европа, Гърция е извън всяка конкуренция по съотношението качество/цена. Отпуската ни започна с 3-4 дневен престой за аклиматизация в Атина, а и жената и щерката искаха да направят една "разходка" по улица Ermou. А накъде след това, кое място да изберем за същинската част?
Искахме да няма много туристи (аз), да не е Дивотино (дъщерята), да има хубав плаж (съпругата ми), да има какво да се види и да се снима (синът ми). След консултация с многобройните гръцки сайтове и този на Мат Барет, а и след консултация с един приятел-грък, беше избран Лесбос. Това е третият по големина гръцки остров, след Крит и Евия. По-голямата част от населението води традиционен начин на живот, а не чрез туризма, има отлични плажове. Общо взето всичко пасваше...Надявах се да купя само самолетни билети и визи от някоя туристическа агенция, но номерът не мина. Когато избрахме мястото - селцето или пък малкото градче Петра и хотел "Алма Бийч", се оказа, че резервацията в него не може да се направи по интернет. Тогава намерих една малка туристическа фирма "Туравиа", работеща с гръцката "Филос Груп". "Туравиа" купиха от Olympic Airways билетите Москва-Атина, Атина-Лесбос и обратно, направиха резервация в хотел Адриан в Атина за 4 дена и в Алма Бийч в Петра (на о.Лесбос) за 12 дена и ни извадиха визите. На 2 август благополучно кацнахме в Атина, а на 6-и - тръгнахме към атинското летище "Венизелос"
Olimpic Airways лети 4 пъти дневно до главния град на Лесбос - Митилена. Използват се френските самолети ATR-42 (48 пътника) и ATR-72 (74 пътника). В 8:45 излетяхме с по-малкия ATR-42. Полетът започна със 10-минутно закъснение - в Гърция никога не си дават зор. Качването беше организирано - първо хората от предните места, а по-късно - с местата отзад. Салонът е доста малък и тесен. Жена ми и дъщерята седнаха два реда по-напред и веднага почнаха да вадят таблетки с двойно действие - срещу повръщане и срещу страх. Синът му гледаше през прозореца, гадаейки кога ще се завърти лявата перка, а пък аз разглеждах салона и станах свидетел на идването на капитана на въздушния ни кораб. В кабината уверено влезе двуметрова брюнетка със съответното телосложение. Левият двигател веднага заработи, после започна и десният и бързичко излетяхме.
Когато летиш от Атина към някой от егейските острови, пейзажът е необикновено живописен. Островите се показват един след друг от водата и ти се струва, че можеш да минеш от Европа в Азия или Африка, прескачайки от един на друг. За съжаление никой не можа да оцени така открилите се гледки, защото самолетът буквално 5 минути след излитането влезе в турбулентност. Махаше с криле, разтръскваше опашката си и се извиваше като змия. През главата ми минаваха мисли за полета на Антоан Екзюпери на френски самолет, но щурвалът този път беше ръцете на гръцка дама и след 45 мин благополучно се приземихме в Митилена - главния град на острова. Таблетките изобщо не помогнаха на жена ми - в момента на слизането цветът на лицето й беше зелен, а душевното й състояние - отвратително.
Автобусът ни докара до сградата на летището, децата чакаха багажа, а аз се показах навън, търсейки обещания трансфера. Сред малкото посрещачи стоеше един гръцки плейбой, на около 30 години с бяла риза и бели изгладени панталони, със златни пръстени по ръцете и ланец на шията, а в ръцете си държеше плакатче с надпис "Mr. Samoilov". Разменихме приветствия с пейбоя, той изобщо не се учуди на зеления цвят на жена ми и ни поведе към големия си бял мерцедес. Седнах до него, останалите се натовариха отзад и потеглихме.
Летището отляво, плажът - отдясно, отляво - вили, плажът - пак отдясно и ние влизаме в Митилена. Известно време се движим из улиците и какрая стигаме до рибния пазар или нещо такова. Завоня ужасно на развалена риба. Плейбоят отвори прозорците, за да се запознаем с тази забележителност и се обърна назад, за да се наслади на ефекта. Но шегата не се получи. Жена ми позеленя още повече, а пилотът на таксито моментално разбра, че ще се наложи да тръгне не към хотела, а към реанимацията на местната болница, ако продължава в този дух. Реакцията беше незабавна: мадам беше преместена на предната седалка и, вдигайки над 100км/ч, таксито отпраши към Петра. След 45 мин бяхме пред входа на хотел "Алма Бийч", поставяйки скоростен рекорд за каране по планинските лесбийски пътища. Шофьорът провери способността на жена ми да казва думата "ОК", остана доволен от резултата и замина по неговите си плейбойски работи, обещавайки да се върне да ни вземе след 12 дена. А ние влязохме в хотела.
Малко връщане във времето: Нямаше особени дискусии по отношение на географските координати, когато избирахме Гърция и о.Лесбос за почивката ни,. Но хотелът и следователно, мястото в самия Лесбос, бяха избирани особено внимателно. Особено усърдна беше съпругата ми. Тя отхвърли Ватера, притежаваща един от най-големите (7 км) пясъчни плажове в Гърция, защото е "Дивотино" и Скала Ересос - заради наличието на лесбийки.... В крайна сметка се пряхме на селцето Петра и хотел "Алма Бийч". По сайтовете се срещат и други названия на този хотел - "Alma Luxury Resort Hotel". Всичко в него беше добре - и категория А, т.е. около 4 звезди и невисоки за август цени от около 100 долара за двойна стая и "sexy barmen Kostas", както бяха написали в един от форумите благодарни гости, и даже "бийч" в името на хотела, което обикновено означава, че хотелът е на самия плаж. Вярно, че на хотелския сайт нямаше снимка на плажа, но момичето в туристическата фирма каза: “Мисля, че ето тук е пътеката към морето и плажа...”
И ето вече сме в хотела. На рецепцията казаха, че стаите ще са готови след час, намеквайки учтиво, че check-in-ът е в 12 по обяд, а ние, зарязвайки куфарите, тръгнахме към мястото, от която започва пътеката към плажа. Изненада – път към плажа не съществуваше...., но имаше пропаст, а пет метра по-надолу, сред камъни с човешки ръст, се плискаше морето. Общо взето, който иде там, ще бъде разкъсан на парченца. Да кажем, че жена ми беше разочарована, значи нищо да не кажем....
Дочакахме стаите, оствихме си нещата и отидохме до Петра да се огледаме и да пробваме да наемем кола. Плажът в Петра не беше лош, но до него трябваше да се ходи около километър и, което е по-лошо, да се връщаш по обед обратно пак пеша. Чакаше ни още по-неприятна изненада, свързана с морето – водата беше студена. Оказа се, че често се случва навън да е 40 градуса, а морето да е 18 градуса. Теченията ли са студени, турците ли изстудяват водата...Не успяхме и кола да вземем. Канторите бяха някакви малки и не вдъхваха доверие, затова решихме да се върнем в хотела и да си поръчаме в солидната HERTZ. В хотела казаха, че ще докарат колата сутринта към 9 часа, а ние отидохме в бара да пийнем по едно по повод пристигането ни. Костас вече беше там, въпреки, че изглеждаше по-скоро печален и преситен от живота отколкото "very sexy".
На другата сутрин един СЕАТ "Кордоба" ни чакаше пред входа на “Алма”. Избрахме СЕАТ, защото искахме по-мощна кола за планинските пътища на Лесбос. След консултации със служителя на HERTZ, платихме пълната застраховка, която покрива всички щети, започвайки от 1 евро. Нормалната застраховка се отнася за случаи над 400 евро и, ако ви одраскат колата на паркинг на стойност 300 евро, ще ви се наложи да платите вие. Момчето каза, че може да не заключваме колата, защото крадци на острова няма и, оплаквайки се, че много работи, а по-голямата част, разбирате ли, прибира HERTZ. Така се и разделихме. Не я заключвахме, плажният багаж от типа на плавници и маски и т.н. си седеше в незаключения багажник.
По повод плавниците и маската:. Купих ги от “Спортмастер” недалеч от Октомврийска в Москва. Продавачът дълго ме баламосваше за “полупрофесионалността” на модела, моите предпочитания по отношение на твърдост и гъвкавост и т.н. Дадох около 50 долара. Абсолютно същите плавници в местното магазинче близо до “пристанището” на Моливос струваха 16 евро. “Спортмастер” ме е натоварил поне със 100%.
След получаване на Кордобата, жена ми каза, че не бива да губим време и възможно най-бързо трябва да намерим подходящ плаж. Предложих да идем до Скала Калони, където има забележителен плаж. Натоварихме се на колата и тръгнахме натам.
Ето го и и продължението>>>
Автор: Владимир Самойлов (Пущино), ноемви 2004г
Няма коментари:
Публикуване на коментар