Тази година имах (и все още имам) доста натоварено служебно лято. Моите клиенти решиха, че юли и август е подходящо време за поставяне на етапни цели (milestones), които естествено трябва да се спазят. Обикновено юли и август натоварването намалява, но този път не стана така. По тази причина евентуалната лятна отпуска трябваше да се вземе през септември, което съм правил по-рано, или юни, което досега май не ми се е случвало. Миналата година бяхме ходили (като допълнително море) на Резово в първите дни на септември (около 6-и). Бяхме на квартира с изглед към Турция, хазайката беше много готина, и за сравнително малко пари си изкарахме чудесно. Е, не всеки ден ставаше за плаж, но септември си е септември. Иначе “нормалното” ни море го правим края на юли, най-късно началото на август. Втората половина на август, поне на Черно море, според мен е малко рисковано заради времето. Затова и Резово ни беше като “допълнително”море – бяхме се вече напекли и наплували през юли на Ривиера и едно отспиване с малко плаж на Резово ни дойде добре.
Та искахме да повторим и тази година да идем някъде на спокойно място – на квартира или нещо подобно, без да се ходи по 14-етажните хотели на Слънчев бряг или Златните. И без това в София живея на 8-ия етаж – за почивка искам нещо по-ниско.
Възможните месеци останаха септември и юни. Септември, както казах, е рисково откъм дъждове и не става за “основно” море. Така, че остана юни. Къде през юни морето вече е достатъчно топло? Правилно – в Гърция. После се оказа, че си е направо като чайче.
От колеги и приятели бях чувал нелоши неща за южната ни съседка – е , имаше и отрицателни мнения, за прекалено соленото море например. Комитата беше ходил миналия септември до Тасос и Кавала и беше останал очарован от спокойствито, липсата на навалица и приемливите цени. (Все още пише разказ за това си пътуване и се надявам някой ден да го довърши;-) ). Една пък колежка беше ходила на Халкидики на сватбено пътешествие и също беше доволна от спокойствието.
Чрез познати се свързахме със собственика на едно хотелче на Касандра - първия ръкав на Халкидики.
Халкидики, за жителите на София особено, има едно допълнително предимство в сравнение с Черно море – не е далеч. Солун се намира на 330 км от София, а курортите започват веднага след него. Пътят до Бяло море, освен това, е хубав и широк – изключение прави участъка между София и Дупница, но и той е на път да се оправи.
Е, а най-краткото разстояние между София и Черно море е, както знаем, 400 км.
Та последната събота на юни запалихме колата и дадохме газ към Мола Калива, както се казваше селцето, в което си бяхме резервирали стая в едноименния хотел.
Границата минахме бързо – за няма и половин час. Т.к. бях първият, който разбра, че фри-шоповете няма да отворят, успях да се наредя пръв от към гръцката страна – другите чакащи на фри-шоповте реагираха малко по-бавно и вече бяха след мен. За влизане в Гърция чакаше и опашка от не по-малко то 15 автобуса!!! Добре, че бяхме с кола и то първа на опашката.
Гръцката е най-гадната от всички европейски и шенгенски граници – природният мързел на балканците се съчетава с високомерието, демонстрирано от държавните служители (гранични полицаи и митничари) на южната ни съседка. Нееееее, не съм имал проблеми, нито съм показвал факсове с резервации или медицински застраховки – досега не са ми ги искали никъде – но надутите гръцки граничари са нещо, наистина неприятно. Просто с тях общуването е малко гадно.
С усмивка всичко става, а и с мен не могат да се заяждат, така че минахме без проблеми. Има една особеност на гръцката граница – ако сте с кола, трябва да се обадите на гръцките митничари да ви запишат колата. Едно време слагаха печат в паспорта с номера й, сега вече слагат печата на едно листче, което трябва да представите после на излизане от Гърция. Това е някакво гръцко изискване, което го няма в нито една друга държава от ЕС.
Както и да е – изпреварихме всички от чакащите на фри-шопа, минахме гръцката граница и вече сме по пътя за Солун. Първите 50-60 км не се наблюдава някаква съществена разлика с България – даже пътят е с неравности. Вярно, строи се, но поне в сравнение с шосето Дупница-Кулата, гръцкият участък е малко по-лош. Селата се редят едно след друго, като правят впечатление многото слънчеви колектори, поставнеи на покривите. Пътят за Солун е лесен за ориентация – има табели навсякъде – както на гръцки, така и на латиница. Малко преди Сер има светофар, на който трябва да свиете вдясно – после вече карата само напред, докато не стигнете подстъпите на Солун, където трябва да се внимава, защото трябва да се отклоните от магистралата по посока Халкидики – това отклонение е точно преди Солун (градът вече се вижда), има табели Halkidiki, но може да ви дойдат изведнъж и да сте неподготвени.
После пътят продължава по околовръстното на Солун. Тук движението вече стана доста натоварено. Гърците карат отвратително – имайте го пред вид. Даже в България не се кара толкова безогледно. Полицаи по пътя не видях.
След Солун отдясно започват да се виждат първите курортни селища и села. Морето има великолепен синьо-бял цвят – общо взето като гръцкото знаме.
Някъде там има отклонение към Ситония (втория ръкав на Халкидики), а ние продължаваме към първия – Касандра. Тук естествено ползвам общо приетата терминология като наричам най-западния от трите ръкава “Първи”. За Ситония няма спор, че е втория – и от изток на запад да ги брои човек, и от запад на изток – все е втори. Най-източният ръкав на Халкидики е Атон, където е разположена монашеската република.
Пътят към вътрешността на Касандра минава през провлак, който свързва полуострова със сушата. Провлакът е толкова тесен, че има място само за пътя – а от двете му страни се вижда Бяло море. Страхотно усещане...
Двайсетина километра по-нататък влизаме в Мола Калива. След внимателно оглеждане на табелите намираме и надписа към едноименния хотел. “Добър ден – Калимера”, “Добър ден – Калимера” – се запознаваме със собственика Танасий и жена му – Танасия. Може да са били Атанасий и Атанасия, но звуково не съм сигурен, така че ще ги наричам фонетично – Танасий и Танасия.
Карта на Касандра - източният "пръст" на ХалкидикиМалко география: Мола Калива е малко селце, и даже не толкова селце, колкото вилна зона, разположена в един от заливите в западната част на Касандра. Ако имате карта на полуострова ще забележите, че левият (т.е.западният) бряг има един участък, чийто бряг е обърнат на юг (южно от най-голямата ширина на Касандра). Точно там, в един от заливите се намира и Мола Калива.
Самата Касандра е доста дълга, като обиколката й по крайбрежното шосе е 100 км. На самия полуостров се влиза и излиза по един-единствен път, който минава по провлака. Този провлак го свързва с континента и е толкова тесен, че минавайки по шосето можете да видите морето и от двете си страни. Естествено по-нататък полуостровът се разширява до (не съм 100% сигурен) около 15-20 км. Та Мола Калива се намира от южната част на това разширение на западния бряг на Касандра.
Преди да се стигне до самото селце се минава през няколко градчета. Запомнил съм Касандрия и Скала Фурка. Самата Фурка е градче във вътрешността, а на най-близкия бряг се намира Стълбата на Фурка, както би се превело Скала Фурка. Ударението е върху първата сричка – скАла. В Гърция е пълно с такива СкАли – реално това са пристанищата на градчета, разположени във вътрешността. В общия случай крайбрежният вариант (т.е.Скалите) в момента са по-големи и по-оживени селища от основните.
В България се сещам за подобен пример: знаете ли къде се намира село Голямо Белово? Правилно: в планината над град Белово. Голямо Белово е бивше Белово, но когато построяват железницата от Цариград в посока Западна Европа – първият етап е свършвал (и дълго време е бил само до там) в полите на Рила (или Родопите – точно този участък май е спорно към коя от двете планини принадлежи – абе най-точно: под Белмекен). Най-близкото селище до последнта спирка на пътя е било с.Белово, бъдещо Голямо такова. Да, ама Белово е горе по планината, а долу е трябвало да бъде построена гара, която кръщават гара Белово. След което Гара Белово започва да се разраства, докато вземе името Белово, а селото – основател, за да няма дублаж на имената, се е преименувало на Голямо Белово. Намира се по пътя между днешно Белово и Юндола.
Да се върнем на Касандра.
Та Мола Калива се намира на няколко километра след Скала Фурка. Няколко пък километра по на юг от нашия курорт се намира Неа Скиони. За мен е спорно кое е град, кое е село – всичките са един такъв междинен размер и местните жители очевидно се знамиват и с туризъм и със селско стопанство. Неа Скиони прилича на градче, но Танасий каза, че е село.
Мола Калива (изглед от балкона)
Хотелът: Казваше си и той Мола Калива и се намираше от горната страна на пътя – т.е. не към морето, а в основата на склона. Представлява триетажна (приземния етаж го броя също) бяла постройка. На пръв поглед изгкежда двуетажен, т.к.долната част е с перголи и разни увивини растения за сянка, та не се забелязва много. Там е разположено ресторантчето с терасата под сянката, стаите на собственика (и те там си живееха) и персонала, а така също една или две стаи за гостите. Вторият и третият етаж бяха само за гости на хотела. До тях се стига по външно стълбище от задната страна на хотела. Изобщо задната страна – откъм хълма - е мястото за влизане и излизане, там е и така да се каже паркинга, а след него е една маслинова горичка, в която наша милост най-нахално си паркираше колата на сянка. От предната страна е разположен дворът с басейна и терасата на ресторантчето. Всички стаи са с балкон и гледка към морето. То самото беше на около 150 метра по-надолу, като се минава по една уличка между другите хотелчета и вили.
Стаите бяха сравнително големи – в нашата имаше три пълноразмерни легла. Не съм дребен и за мен този размер има значение. Нещо важно – всяка стая си има собствена баня с тоалетна, също доволно прилични. Танасий разправяше, че до края на това лято ще ги оборудва и с климатици и телевизори – на учуденият ми въпрос, за какво са му притрябвали телевизори, той отговори, че като му се обади някой по телефона и пита има ли това-онова и той като каже, че няма TV – потенциалните клиенти мрънкали. На мен нито климатикът не ми трябва много, хеле пък телевизор (с гръцки програми;-). Но след като гръцките му клиенти го натискат – явно ще ги сложи. Малко послъгах с климатика – в Гърция не е лошо да има климатик, но може да се преживее и без него – особено като се направи течение. В интерес на истината стените са бая дебели и при спуснати щори на прозорците, в стаите се запазваше поносима температура. Навън си беше ад по всяко време на денонощието.
Освен това в стаите имаше миниатюрна кухничка и хладилник – ама не като ония, дето служат за минибар, а съвсем нормалноразмерен хладилник (помните ли размера на Мраз – е те толкави бяха).
Цялото оборудване в стаите е ново – ако не е купено тази година, ще е от миналата.
Хотелчето го държат двама млади старци – Танасий и Танасия, като извън сезона, както бяхме ние, те са и обслужващ персонал. През юли и август идват дъщерите им да помагат, а и наемат допълнителен персонал, като поне един от този персонал е българин(ка). Освен това с Танасий човек може да се разбере и на български – достатъчно добре го владее. А и да не забравяме, че Халкидики до края на Първата световна война е населен с българи. Самият Танасий е от Волос. Веднъж той разказваше за един негов познат: Абе той е от Драма, как няма да знае български....No comment.
Като цяло такъв вид хотели са нещо по-добро от квартира, защото стаята си има необходимите аксесоари като баня и т.н., но и още не е станало истински хотел, защото всяка сутрин можеш да си пиеш кафето с домакините. А Танасия правеше страхотно фрапе сутрин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар